Основни правила за правилно прилагане на фототерапия с биолампата Biostimul

Фототерапията трябва да се прилага върху чиста, непокрита кожа. Сапунът или друг почистващ препарат е достатъчен за измиване на кожата, а гримът трябва да се отстрани от лицето. Неспазването на това изискване може да доведе до повишено отразяване на светлината от кожата и по този начин да намали ефективността на терапията.

1. Светлинният конус трябва винаги да пада директно, възможно най-перпендикулярно на сухата и чиста кожа на третираната област. Препоръчително е да се спазва препоръчителното разстояние на нанасяне от 1,5 - 2,0 cm, ако се цели запазване на максималната дълбочина на проникване. Ако поставим повърхността за нанасяне на биолампата директно върху кожата, проникването на светлината намалява, което се дължи на естественото овлажняване на кожата (хидратация), което създава воден филм под повърхността, който след това възпрепятства идеалното проникване на светлината. Втората причина за спазване на дистанция са и хигиенните правила (избягване на замърсяване на зоната на приложение и по този начин възможно разпространение на проблема върху други части на тялото или върху други потребители).
2. В случай на прилагане върху зона от кожата, покрита с коса, е важно да се осигури възможно най-голямо излагане на пряка светлина, тъй като косата отразява много добре светлинните лъчи (препоръчително е косата да се разресва постепенно).
3. Общите дози на поляризираната светлина зависят от вида на тъканта, посочените проблеми, индивидуалния отговор на фототерапията и други фактори. По принцип в контекста на хронични или дегенеративни заболявания (като артрит) се препоръчва да се избират по-ниски дози (т.е. 2-3 приложения на ден с максимална продължителност 15 минути). При остри случаи (пресни рани и т.н.) е по-подходящ по-голям брой апликации с по-дълго време на прилагане (4-5 апликации с продължителност 20-30 минути). От опита се налага принципът, че при по-младите пациенти спонтанният отговор на организма към фототерапията е по-висок и поради това може да се избере по-кратко време за апликация (с 1/3 до 1/2), а при по-възрастните пациенти продължителността на апликацията трябва пропорционално да се увеличи.
4. Фототерапията е метод, който не може да се предозира, но стига да се спазват препоръчителният брой и продължителност на апликациите за всяко показание, това е достатъчно за постигане на оптимален ефект. Разбира се, трябва да се вземат предвид и индивидуалните нужди на всеки потребител, но имайте предвид, че използването на 10 терапевтични единици на всеки три часа на ден, в случай на хронични проблеми (като артроза и др.), няма да доведе до по-съществени разлики или по-бърз ефект, отколкото ако използвате само три апликации на ден с 6-часова почивка.

Противопоказания - неподходящ начин на приложение

Всеки метод на лечение, има своите определени ограничения, които винаги трябва да се спазват. Съвкупно те винаги са изброени в инструкциите под името - противопоказания.

Фототерапията принадлежи към терапевтичните методи, които имат много малък обхват на тези ограничения, а също така са и сред т.нар. относителни - т.е. такива, които не забраняват използването, а само определят областите, в които не е подходящо да се извършва приложението. Ето защо спазвайте тези препоръки в случай на тези ограничения.

1. Онкология - в случай на онкологично заболяване не е подходящо да се прилага фототерапия в областта, където проблемът е локализиран. Препоръчително е фототерапията да се използва за третиране на евентуални следоперативни белези от злокачествени тумори до 6 месеца след приключване на химиотерапията. В останалите случаи пациентите с тези медицински проблеми не са ограничени в използването им.
2. Епилепсия - пациентите с това заболяване не трябва да имат приложения в областта на шията и главата и е за предпочитане да използват импулсен режим възможно най-малко. В противен случай те могат да използват фототерапия без проблеми.
3. Пряко осветяване на ретината - в случая с биолампата Biostimul не е необходимо да се използват предпазни средства (очила или други специални покрития за очи); затворените очи са достатъчни, за да се предотврати прякото достигане на светлината до ретината. Във всеки случай не може да има увреждане на зрението, но директното прилагане не е никак приятно за потребителя.
4. Хиперфункция (повишена функция) на щитовидната жлеза - това е специфичен случай на заболяването и пациентите не трябва да използват фототерапия в областта на шията. Свързана с това е и забраната за третиране на белега след операция на щитовидната жлеза по-рано от 6 месеца след процедурата. В противен случай, отново при тези пациенти, приложенията в други области са абсолютно безпроблемни.
5. Директното прилагане върху остър източник на инфекция или върху обвито гнойно находище (абсцес), освен ако то не е било стерилизирано (отворено и почистено) предварително и ако не са използвани антибиотици, тъй като това може да доведе до неговото активиране и по този начин до възможни усложнения за здравето (като в по-добри случаи общо удължаване на лечението.
6. Фебрилни състояния - в случай на повишена температура (телесна температура над 37,5 °C) е препоръчително да се изчака, докато температурата спадне. Най-вече защото реакцията на организма към фототерапията може да бъде намалена.

От друга страна, не е необходимо да се притеснявате:

1. Когато използвате фототерапия в областта на гениталиите. Никога не е бил наблюдаван отрицателен ефект на неинвазивната фототерапия върху тези органи.
2. При лица с пейсмейкър. Според най-новата налична информация във всички случаи не е необходимо да се притеснявате за негативни реакции. Предишни позовавания в литературата сочеха възможни опасности, но това бяха погрешни данни, които все още се разпространяват от част от професионалната общественост по инерция.
3. Пациенти с телесни импланти, независимо дали са метални (напр. тотални коленни протези) или от друго естество (напр. пластмаси, силиконови протези и др.).
4. При деца в областта на растежния хрущял. Още един от слуховете, които бяха опровергани от проучвания на английски лекари, които посочиха, че страхът от увреждане на детския хрущял е неоснователен.